От БСК с резерви: В предложения проектобюджет няма индикатори за провеждане на важни реформи у нас
Българската стопанска камара (БСК) показва своето мнение във връзка съвещанието на Националния съвет за тристранно съдействие по Проекта на Решение на Министерския съвет за одобрение на план на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 година
Отчитаме изходната позиция на Министерството на финансите при съставянето на законопроекта. Тя е обвързвана с политическата неустойчивост през последните две години и отразява резултатите от редица законодателни решения през миналата календарна година.
БСК поредно в годините показва кардинална позиция, че посредством бюджетната политика следва да се организират промени, които да подкрепят участието на Република България в ОИСР, Еврозоната и Шенгенското пространство. Постигането на тези цели ще подреди страната ни измежду най-проспериращите и високоразвити страни в Европейски Съюз. За страдание, макар детайлите на по-голяма бистрота, бюджетът не е конструиран като програмен, с ясни знаци и цели за осъществяване на нужните промени.
Подкрепяме запазването на стабилността на данъчната система и считаме, че до участието на България в Еврозоната в нея не би трябвало да се вършат промени.
Вярваме, че развиването и даването на електронни услуги следва да откри отражение в намаляване на броя на наетите в администрацията, което да докара и до понижаване на бюджетните разноски за нейната прехрана. Дългогодишна позиция на БСК е, че България се нуждае от ефикасна и добре работеща държавна администрация, която да работи в изгода и интерес на жителите и бизнеса, а не противоположното. Крайно време е да се пристъпи към понижаване на държавни структури с припокриващи се или сходни функционалности, което да разреши понижаване на бюджетните разноски за тяхната прехрана и да освободи запас за увеличение на възнагражденията на тази част от наетите, които са недофинансирани.
По наше мнение, бюджетът следва да бъде закостенял, да избегне необезпечени разноски за увеличение на приходите в обществения бранш и семействата, и да планува:
Разумен бюджетен недостиг в интервала 2023-2025 година, който да не препятства участието на България в Еврозоната;
Разпределение на 100% дял от държавните дружества;
Реалистичен размер на финансовите разноски. За 2021 година те са 3 790,7 милиарда лева, 2022 година – 5 539,3 милиарда лева, като през 2023 година се планува те да се удвоят до 10 105 милиарда лева и да набъбнат за 2024 и 2025 година, надлежно – на 13 215,3 и 12 468,1 милиарда лева.;
Предвидените средства за финансови разноски да не могат да се трансферират в други бюджетни пера;
Реално редуциране на разноските за държавна администрация, която продължава да бъде в същия размер, до момента в който популацията на страната е намаляло значително (установено с настоящо национално преброяване);
Ефективни бюджетни разноски с ясно измерими обществени ползи;
Провеждане на действителни промени, а не инерционно увеличение на финансирането за поддържане на нереформирани и неефективни браншове.
Притеснително звучат следните детайли на Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2023-2025 година:
Стр 8: " Разчетите демонстрират, че при отразяване на фискалните резултати от влезнали в действие нормативни актове, предопределящи приходите и разноските, целогодишният резултат за 2023 година допуска доста утежняване на бюджетното салдо, което по консолидираната фискална стратегия (КФП) доближава -6,4% от Брутният вътрешен продукт, а на бранш " Държавно ръководство “ -6,1% от Брутният вътрешен продукт. За 2024 и 2025 година дефицитът по КФП е надлежно 5,2% от Брутният вътрешен продукт и 4,6% от Брутният вътрешен продукт, а за бранш " Държавно ръководство “ е надлежно 4,7% от Брутният вътрешен продукт и 4,9% от Брутният вътрешен продукт. “
Това значи, че в интервала 2023 – 2025 година България ще нарушава Критерий №2 за влизане в Еврозоната (по чл.140 от ДФЕС): " 2.Стабилни и устойчиви обществени финанси “ с дълготрайно равнище на недостига над праговите стойности и риск от процедура за несъразмерен недостиг.
Стр. 18. " Табл. I-2: Основни макроикономически индикатори “
Инфлацията сега в България на годишна база (към м. март 2023г.) е 14%.[1] В същото време за същия интервал на годишна база в Еврозоната тя е 6.9%.[2] Тоест, България поддържа два пъти по-висока инфлация от тази в Еврозоната. Това слага под подозрение прогнозата в " Табл. I-2: Основни макроикономически индикатори “ на стр.18 за инфлация (ХИПЦ). Следователно, в интервала 2023 – 2025 година България може да нарушава Критерий №1 за влизане в Еврозоната (по чл.140 от ДФЕС): " 1. Ценова непоклатимост “ с размер на инфлацията над допустимите стойности.
Стр.11 и 189-190: " Съотношението на държавния дълг към БВП1 от 22,5% към края на 2021 г. намалява до 21,8% в края на 2022 година и се чака да нарасне през идващия тригодишен интервал до равнища от 25,3% през 2023 година, 29,6% през 2024 година и 33,0% към края на 2025 година “
От това следва, че в интервала 2021 – 2025 година България ще е държавата-членка в Европейски Съюз с един от най-скоростно възходящите задължения с над 10% (който в номинално изражение ще се удвои). Предвид демографското положение на страната и структурата на нейната стопанска система, това ще направи доста скъпо обслужването на този дълг в изискванията на дълготрайно утежняване на изискванията на дълговите пазари.
Тук можем да посочим и допусканията за стопански напредък 2023 – 2025 година, които остават под конвергентните, повишаване на прехвърлянето от държавния бюджет за ДОО и други. Всичко това слага под риск участието на Република България в Еврозоната и Организацията за икономическо сътрудничество и раз, което би трябвало да съставлява първостепенна национална цел.
Изразяваме своите запаси, свързани с приходната и разходната част на оферти план на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г. и план на Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2023-2025 година, импортиран от Министъра на финансите, заради което се въздържаме от поддръжка.
Отчитаме изходната позиция на Министерството на финансите при съставянето на законопроекта. Тя е обвързвана с политическата неустойчивост през последните две години и отразява резултатите от редица законодателни решения през миналата календарна година.
БСК поредно в годините показва кардинална позиция, че посредством бюджетната политика следва да се организират промени, които да подкрепят участието на Република България в ОИСР, Еврозоната и Шенгенското пространство. Постигането на тези цели ще подреди страната ни измежду най-проспериращите и високоразвити страни в Европейски Съюз. За страдание, макар детайлите на по-голяма бистрота, бюджетът не е конструиран като програмен, с ясни знаци и цели за осъществяване на нужните промени.
Подкрепяме запазването на стабилността на данъчната система и считаме, че до участието на България в Еврозоната в нея не би трябвало да се вършат промени.
Вярваме, че развиването и даването на електронни услуги следва да откри отражение в намаляване на броя на наетите в администрацията, което да докара и до понижаване на бюджетните разноски за нейната прехрана. Дългогодишна позиция на БСК е, че България се нуждае от ефикасна и добре работеща държавна администрация, която да работи в изгода и интерес на жителите и бизнеса, а не противоположното. Крайно време е да се пристъпи към понижаване на държавни структури с припокриващи се или сходни функционалности, което да разреши понижаване на бюджетните разноски за тяхната прехрана и да освободи запас за увеличение на възнагражденията на тази част от наетите, които са недофинансирани.
По наше мнение, бюджетът следва да бъде закостенял, да избегне необезпечени разноски за увеличение на приходите в обществения бранш и семействата, и да планува:
Разумен бюджетен недостиг в интервала 2023-2025 година, който да не препятства участието на България в Еврозоната;
Разпределение на 100% дял от държавните дружества;
Реалистичен размер на финансовите разноски. За 2021 година те са 3 790,7 милиарда лева, 2022 година – 5 539,3 милиарда лева, като през 2023 година се планува те да се удвоят до 10 105 милиарда лева и да набъбнат за 2024 и 2025 година, надлежно – на 13 215,3 и 12 468,1 милиарда лева.;
Предвидените средства за финансови разноски да не могат да се трансферират в други бюджетни пера;
Реално редуциране на разноските за държавна администрация, която продължава да бъде в същия размер, до момента в който популацията на страната е намаляло значително (установено с настоящо национално преброяване);
Ефективни бюджетни разноски с ясно измерими обществени ползи;
Провеждане на действителни промени, а не инерционно увеличение на финансирането за поддържане на нереформирани и неефективни браншове.
Притеснително звучат следните детайли на Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2023-2025 година:
Стр 8: " Разчетите демонстрират, че при отразяване на фискалните резултати от влезнали в действие нормативни актове, предопределящи приходите и разноските, целогодишният резултат за 2023 година допуска доста утежняване на бюджетното салдо, което по консолидираната фискална стратегия (КФП) доближава -6,4% от Брутният вътрешен продукт, а на бранш " Държавно ръководство “ -6,1% от Брутният вътрешен продукт. За 2024 и 2025 година дефицитът по КФП е надлежно 5,2% от Брутният вътрешен продукт и 4,6% от Брутният вътрешен продукт, а за бранш " Държавно ръководство “ е надлежно 4,7% от Брутният вътрешен продукт и 4,9% от Брутният вътрешен продукт. “
Това значи, че в интервала 2023 – 2025 година България ще нарушава Критерий №2 за влизане в Еврозоната (по чл.140 от ДФЕС): " 2.Стабилни и устойчиви обществени финанси “ с дълготрайно равнище на недостига над праговите стойности и риск от процедура за несъразмерен недостиг.
Стр. 18. " Табл. I-2: Основни макроикономически индикатори “
Инфлацията сега в България на годишна база (към м. март 2023г.) е 14%.[1] В същото време за същия интервал на годишна база в Еврозоната тя е 6.9%.[2] Тоест, България поддържа два пъти по-висока инфлация от тази в Еврозоната. Това слага под подозрение прогнозата в " Табл. I-2: Основни макроикономически индикатори “ на стр.18 за инфлация (ХИПЦ). Следователно, в интервала 2023 – 2025 година България може да нарушава Критерий №1 за влизане в Еврозоната (по чл.140 от ДФЕС): " 1. Ценова непоклатимост “ с размер на инфлацията над допустимите стойности.
Стр.11 и 189-190: " Съотношението на държавния дълг към БВП1 от 22,5% към края на 2021 г. намалява до 21,8% в края на 2022 година и се чака да нарасне през идващия тригодишен интервал до равнища от 25,3% през 2023 година, 29,6% през 2024 година и 33,0% към края на 2025 година “
От това следва, че в интервала 2021 – 2025 година България ще е държавата-членка в Европейски Съюз с един от най-скоростно възходящите задължения с над 10% (който в номинално изражение ще се удвои). Предвид демографското положение на страната и структурата на нейната стопанска система, това ще направи доста скъпо обслужването на този дълг в изискванията на дълготрайно утежняване на изискванията на дълговите пазари.
Тук можем да посочим и допусканията за стопански напредък 2023 – 2025 година, които остават под конвергентните, повишаване на прехвърлянето от държавния бюджет за ДОО и други. Всичко това слага под риск участието на Република България в Еврозоната и Организацията за икономическо сътрудничество и раз, което би трябвало да съставлява първостепенна национална цел.
Изразяваме своите запаси, свързани с приходната и разходната част на оферти план на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г. и план на Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2023-2025 година, импортиран от Министъра на финансите, заради което се въздържаме от поддръжка.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ